На биологично ниво митът за нашата независимост рухва
На биологично ниво митът за нашата независимост рухва напълно. Всеки човек има необходимост да влиза във връзка с останалите хора и не защото е слаб и безпомощен, а защото това е част от същността ни човешки същества. Ние сме програмирани да реагираме по един и същи начин, независимо дали сме бебета или големи хора. Имаме потребност да се свързваме с другите хора още от новородени. Иначе не можем да оцеляваме, тъй като се раждаме безпомощни. И като големи хора тази програма продължава да работи в нас. Имаме необходимост да се свързваме в дълбоки човешки контакти, да изпитваме взаимност, отдаденост, да принадлежим, да бъдем приети, обичани и подкрепяни такива каквито сме – с плюсовете и минусите ни, с позитивите и негативите ни, както и в моментите, в които сме слаби, кисели и дори нетърпими.
Невъзможността да общуваме и да се свързваме със значимите ни други в дълбоки, трайни и пълноценни връзки ограбва цветността на живота, щастието и усещането за пълноценно живян живот. Само можем да се самозаблуждаваме и самозалъгваме, че нямаме нужда да от близки връзки, привързаност и отдаденост. През тази нагласа се превръщаме в крадци на собственото си щастие и се лишаваме от най-човешките ни необходимости – от заедност, от споделеност и от близост.
Замисляли ли сме се, че когато сме щастливи имаме огромен подтик да го споделим с някого. Когато сме нещастни също имаме нужда от човек, който да ни изслуша. И това има своя смисъл и обяснение. Всяка емоция е създадена за да бъде споделена. Не е самоцелна и изолирана. И в добро и в лошо имаме нужда от някой до нас да ни разбира в мълчанието ни и да ни укротява в бурите ни. И изобщо не става дума само за интимност. Родени сме като социални същества и имаме нуждата да бъдем във връзка и да функционираме като част от група. Отричането и несъобразяването с тази наша същност води до усещане за празнота и дълбока безсмисленост, независимо какви са материалните ни и финансовите ни постижения и какво можем да имаме с тях. Истината е, че те могат да ни дадат възможност да си купим притежания, тела и предмети, но не и истински преживявания и емоции. Ако я няма духовната и психична наслада, усещането за пустота и ограбеност няма как да бъде запълнено.
автор: Стела Янева