Истинската любов не смалява. Тя не се страхува от промяната, а я приветства и дава криле за растеж и развитие. Тя дава тласък на две зрели личности да изявят себе си, да се преоткриват в нови роли и да се стремят да бъдат по-големи хора.
Истинската любов не се страхува от спорове. В нея партньорите не се притесняват, когато са на различно мнение и го отстояват, и спорят, но в най-важното е, че в спора се чуват. До всеки един стигат думите, чувствата и страховете на другия. Те възприемат противоречията като възможност, чрез която могат да видят и другата гледна точка и през нея да се обогатят в разбиранията си както за другия, така и за себе си, а и за света като цяло.
Истинската любов не капсулира, не стационира и не се опитва да приклещи партньора в безизходна ситуация. Тя му дава свобода да излиза извън този свят за двама, но му дава и повод да се завръща. Да има желание да го прави и да се чувства комфортно там. Зрялата личност знае, че свободата е отговорност, а доверието- ценен дар, който се заработва с времето, ситуациите и постоянството.
В истинската любов можеш да си позволиш да свалиш всички маски и да бъдеш себе си. Да не се колебаеш да покажеш, когато чувстваш слабост или страх, без притеснение как ще изглеждаш в очите на партньора. Защото истински зрелият човек знае, че веки е съвкупност от сила и слабост, решимост и нерешителност, борбеност и отчаяние, победи и падения. И никоя страна на многоликата му същност не го прави само едното или само другото и приема всички тези лица, с разбирането, че всички те са част от неговата същност. И само през тази осъзнатост се влиза в любовта. Възможните вариации са всичко друго, но не и любов. Когато единият е силен и контролиращ, а другият нерешителен и слаб, то тези хора не се свързват през любовта, а през защитните си механизми и травмите си. А прикриването и потискането на част от същността ни може да бъде много енергоемко и да генерира скрито негодувание. Защото несъзнателно разбираме, че сме обичани само заради една своя същност, която сме избрали да покажем, а не заради цялостната ни личност. Знаем, че имаме една срана страна, която крием ревниво и нямаме представа как ще ни възприемат ако я изявим. И точно тук влизаме в омагьосания кръг, от който много трудно се излиза. От една страна искаме да ни приемат заради това, което сме като цялост, а от друга не се разкриваме до край и не се показваме напълно. И понеже не умеем да го правим започваме да обвиняваме партньора, че не ни предразполага или, че не ни дава шанс да се изявим и ще се борим, ще се противим и ще спорим, но в споровете няма да се чуваме, защото не сме готови да чуем истината. Така настървено ще браним позицията си и ще се опитваме да се убедим, че вината е в другия, а не в нас. Ще се опитваме да сменяме партньорите, но винаги се оказваме в познатата схема без нищо да се е променило.
Ето защо преди да се обвържем е добре да сме поработили достатъчно със себе си и със собственото си развитие. Да се превърнем в хора зрели и пораснали за обичане и за връзка- такава, каквато я описахме в началото. И тогава няма да се свързваме през травмите си, а ще привличаме истински зрели партньори като нас самите. Защото всеки копнее да бъде обичан и приеман точно такъв какъвто е и свободно да изявява себе си, емоциите си, стремежите си и мечтите си без страх и без предубеденост.
автор: Стела Янева