Емоциите – за какво служат и каква роля изпълняват в живота ни

Емоциите – за какво служат и каква роля изпълняват в живота ни

   Запитвали  ли сте се какво са емоциите, за какво ни служат и с какво са  ни потребни? Няма кратък отговор, но ако трябва да го събера в едно изречение то  би било, че те са най-важният инструмент, който ни е даден от природата за  да можем да се  пазим и браним, когато сме в опасност, задвижват ни да предприемем някакво действие, което може да ни спаси и от застрашаваща живота ни  ситуация или да се приобщим и сближим с  хората, които харесваме и ни привличат.

   Ето защо една от функциите на емоциите е мотивиращата –  подканват към действие. А поради факта, че те са в много  тясна връзка с работата на централната и вегетативна  нервна система, както и с   ендокринната, това действие може да се случи светкавично, много преди да сме успели да  обмислим рационално, че точно по този начин трябва да постъпим.  Ако трябва да боравим с примери това би изглеждало по следния начин:

• Страхът ще ни накара да побегнем. Щом сме в опасност биологично и еволютивно, това би било най-доброто  решение. Ако съм по средата на пътя и към мен лети огромен  камион с бясна скорост изобщо няма какво да мисля и да обмислям – за да не ме помете ще започна да тичам колкото се може по-бързо за да се махна от траекторията му. Емоцията е страх, а действието е бягане и точно тази емоция  играе роля на спасителен пояс – щом тя се е появила  веднага  са се активирали централната и вегетативната нервна система, ендокринните жлези за части от секундата са произвели подходящите вещества, които да ни задвижат.  Учестило   се е дишането за да можем да поемаме повече кислород и да имаме повече енергия. Ускорил се е сърдечния ритъм за да може да се изтласка повече кръв към мускулите на краката, която да пренесе там кислородът, който им е необходим за да имат сила и бързина за да стигнем до безопасно разстояние. На мен ми трябваше доста време да опиша какво се случва, на вас да го прочетете, а нашето тяло е реагирало за части от секундата.

И може би тук е момента, в който искам кажа, че колкото повече знам как функционира и реагира тялото ни толкова повече се удивлявам какъв съвършен механизъм ни е заложен за оцеляване. Носим го и го използваме без дори да осъзнаваме, че го правим, че се случва цяла каскада от събития в организма ни за да можем да се предпазим, в случая от летящия към нас камион. И колко психика и тяло функционират като един цял и общ механизъм. Като двете страни на една монета – една неделима свързаност. Мога да давам още много, много примери за всяка емоция – какво предизвиква , към какво действие ни подтиква и какъв е биологичният й смисъл. 

 Гневът обикновено се поражда в ситуации, при които някой е нарушил личните ни граници и тогава се поражда действие, което ще ни помогне да ги защитим. Ако действаме като древните хора или както действар животни – с голи инстинкти и реакции – ще нападаме, ще бием, ще ритаме и ще хапем. Но понеже сме цивилизовани хора и владеем словесната култура,  най-добрия начин да защитим територията, границите и комфорта си е като говорим. Най-логичното нещо е да кажем кое ни е приятно и кое неприятно, кое може да правят другите и кое не без да преминават зоната ни на комфорт или спокойствие. Но поради хиляди причини, много често не го прави, не защитаваме границите си по цивилизования начин, дали за да не обидим някого, дали не е били научени и не умеем да го прави или  поради друга причина този гняв се натрупва. Физиологичния компонент обаче си работи – създава си каскадата от събития в организма ни, за да можем да защитим границите си. Когато не предприемаме никакво действие се натрупва едно физиологично напрежение.  То засяга тези части на тялото, които са ни нужни да поставим натрапника на мястото му. Мускулите ще станат пренапрегнати, а след дълго пренапрежение те ще започнат да увреждат костни структури. Елементарен пример за това са зъбите. Ще ни се иска да говорим, да крещим дори, но сме решили, че не трябва да го  правим или пък изобщо не осъзнаваме, че сме гневни (при хората с високи нива на алекситимия). Тогава ще започнем да стискаме зъби – осъзнато или неосъзнато, буквално и метафорично. И зъбите ще започнат да страдат, да се изтъркват и развалят. И тогава е възможно да си кажем – ген, родителите ми са с лоши зъби и аз съм го наследил, без изобщо да си даваме сметка, че неизразяването и потискането на гнева може да се предава като модел в семейството. И ако родителите не са били научени да го изразяват по градивен  и адаптивен начин, то няма как да научат и децата си. И започваме да говорим за генетични и семейни заболявания. Но осъзнатият човек ще  потърси и други взаимовръзки освен генетичните. Тогава ще има възможност да развие умения, които не е успял да научи в семейството си. Тогава ще говорим за промяна на качеството на живот както на здравословно така и на социално ниво.

                                                                                                                                                           автор: Стела Янева