В нашето съвремие се наблюдава тенденцията за психика, емоции и тяло да се мисли като за напълно отделни и независещи един от друг компоненти от човешката същност. В действителност обаче те са толкова свързани, колкото дървото и неговите корени. И макар да виждаме само ствола и короната му, всички знаем, че то има и коренова система и от нейното състояние зависи и състоянието на цялото растение. Ако тя е слаба – слабо ще е и то. Ако тя е в неблагоприятна почва – храненето няма да е добро – следователно ще страда цялото дърво. Така е и с хората. Емоциите са нещо, което не можем да видим, да пипнем, да докоснем, но всеки без абсолютно никакво съмнение изпитва такива. Поради някаква причина смятаме, че те са нещо съвсем отделно от тялото ни. Сякаш си съществуват автономно и пътищата им няма нужда да се пресичат. Ако знаем поне малко за физиологията на емоциите и до каква степен те са свързани с централната, вегетативната нервна система, с хормоналната, с имунната и с всички останали системи в нашия организъм, никога повече няма да ги делим. Ще разберем, че сме една прекрасна цялост, която си взаимодейства постоянно, допълва и се стреми към поддържане на хомеостазата, здравето и баланса в нашия психичен и телесен свят .
Емоциите възникват като енергетичен заряд в централната нервна система.  Автоматично те се оценяват като приятни, неприятни или животозастрашаващи. Последните ще мобилизират мигновено всички ресурси в организма ни и ще го подготвят за действие, което има за цел да избегне опасността. Неприятните ще ни подтикнат към действие, което да отдалечи от нас определен дразнител, ще ни помогнат да се справим с него, да му се опълчим, противопоставим или да се борим с него. А приятните емоции ще ни накарат да се отпуснем, да се наслаждаваме, да релаксираме, ще ни накарат да предприемем стъпки за постигане на нещо, за доближаване към някой, желан от нас обект или събитие. Ето защо те са нашият най-добър помощник, защитник, мотиватор и двигател в този живот. Ето как става това на ниво физиология и колко мъдро сме устроени в една симбиотична цялост – психика, емоции и тяло.
Веднъж възникнала емоцията, нашата психиката ще я оцени, както вече казахме, като приятна, неприятна или животозастрашаваща на базата на всичко преживяно и записано в хардуера, дали лично, индивидуално преживяно или носено от колективното ни несъзнавано. Централната нервна система веднага ще подаде съответните сигнали на вегетативната и на хормоналната система, за да подготвят тялото за реакция. Ако ни е страх – ще бягаме. Ако се гневим – се бием за да се защитим. С тази уговорка, че битката в цивилизованото общество може да се води и е желателно да се води на словесно ниво, а не първично както при животните. Ако действаме тази мобилизация на всички системи ще се прекрати и ще настъпи отпускане. Тоест емоцията възниква за да защити психичния и телесния ни свят, или да ни подтикне да се борим, да постигаме, и е в непрестанен контакт и взаимодействие с всички системи в организма ни. И така се редуват моменти на симпатикова и парасимпатикова доминанта в организма – тоест на мобилизация и отпускане. Това би било най-доброто, здравото функциониране. Но неумението да разчитаме сигналите на собствените си емоции, да разбираме защо се раждат и към какво ни водят, ни държи в постоянно подаване на сигнал и подготовка за бий се или бягай. „Действай, предприеми нещо“ – ни казват те и цялата ни физиология се готви за това. Не правейки нищо, започваме да пребиваваме много дълго време в това състояние на готовност, на свръхсимпатикова доминанта, на отделяне на адреналин и кортизол (хормоните на стреса). Отпускане не настъпва и ресурсите на организма бавно се изчерпват, енергията се изразходва и тялото започва да боледува. Така се появяват хроничните, автоимунните, онкологичните, възпалителните заболявания и куп други състояния, свързани с неразбиране на това какво сме ние, какво чувстваме и как функционираме. Ето и накратко механизма, по който  настъпват болестните процеси:
Стресът вдига киселинността в организма, която започва да уврежда лигавиците така и се появяват гастрита, язвите и стомашно-чревните проблеми. Високата киселинност води до спазъм на съдовете и те вече не могат да доставят необходимите хранителни вещества и кислород до органите и до мозъка. В следствие на това се появява и така модерния съдов алцхаймер при толкова млади хора, а възрастта, характерна за появата му продължава да пада с ужасяваща скорост. Не достига достатъчно кислород до мозъка, клетки започват да умират защото той има нужда от много такъв. Мозъкът е един от най-големите консуматори на кислород в тялото ни. Ако към това се добави и факта, че при хроничен стрес тялото започва да произвежда повече холестерол, който има за цел да запечата клетката и да я предпази, много образно казано, ще стигнем и до сърдечносъдовите заболявания, свързващи се с появата на холестеролни плаки по артериите. Този процес наречен още атеросклероза е основната предпоставка за развитие  и на деменциите и на сърдечносъдовите болести. Също така симпатиковата активация води до увеличаване на силата и честотата на сърдечните контракции, което повишава кръвното налягане и ако това състояние продължи по-дълго, без да настъпи отпускане е възможно да се стигне до хронично високо кръвно налягане и риск от инфаркт, инсулт и сърдечна недостатъчност. Това е само една много малка част от фактологията, която обяснява взаимовръзката между емоциите, стреса и заболяванията.
Но ние си мислим, че сме свръх човеци, че изтощителнодинамичният начин на живот ни харесва, че така сме си ОК и дори продължаваме да търсим и да се затрупваме с нови и нови предизвикателства. Това би било прекрасно ако редуваме предизвикателствата с почивка, стреса с релакс, умората с здрав сън и пълно възстановяване на ресурсите. Ако познаваме нуждите на тялото си и ако умеем да общуваме с емоциите си, да влизам във връзка с тях и да ги разтоварваме адаптивно. Неосъзнатият гняв се обръща на вътре и се превръща в автогняв, който е в основата на едни от най-страшните заболявания на съвремието – автоимунните. Ако добавим и неудовлетвореността, вината и враждебността, неосъзнаване и несъобразяване с нуждите ни като хора и индивиди, ще намерим корените на онкологичните състояния. И когато се сблъскаме с някоя застрашаваща здравето ни диагноза, започваме да си задаваме въпроси като – „Защо, как се стигна до тук, какво се обърка?“. И започваме да се храним здравословно, да спортуваме да прилагаме какви ли не методики знайни и незнайни за да възстановим баланса и здравето си. А истината е много проста и лесна за разбиране – да се обърнем на вътре към себе си. Да се запознаем със самите нас, с това какво сме ние и как функционираме и да се предизвикаме да бъдем честни. Ако не го направим сами, животът ще ни застави да го направим, но по трудния начин. И без изобщо да подценявам важността на това с какво се храним ще кажа, че може да имаме перфектната диета, перфектен баланс между алкалнокиселинния прием, на това което консумираме, но първото напрежение, което изживеем без да знаем какво трябва да направим с него, ще вдигнат мигновено киселинността в цялото ни тяло. И вече сме в омагьосания кръг. И понеже вярвам, че път назад към здравето и хармонията винаги има, няма да спра да събирам научно доказани факти, които обясняват взаимовръзките и механизмите на тези процеси и да се опитвам да ги предам на разбираем и достъпен за всички начин. Информираният, знаещият човек е можещ. Знанието дава свобода на избор, на действие, на възможности.
Един от възможните пътища на зад към здраве и хармония минава през емоционалната интелигентност. Ако искате да научите повече за това прочетете ТУК.

                                                                                Стела Янева